Фрамар създава отношение и доверие към пациента

Мина Стоянова е на 22 години. Остава й един държавен изпит, за да се дипломира като помощник-фармацевт. Междувременно учи и за магистър-фармацевт. От три месеца работи в аптека Фрамар в София. Признава, че от дете си знае, че "ще бъде фармацевт". Семейната среда е в основата на подобен избор. Дядо й и баба й са лекари, а майка й е магистър-фармацевт. Младото момиче признава, че трудностите не го плашат, а и обича предизвикателствата. За Мина подобно изпитание е участието й в шоуто „Биг брадър“. Мина не търси посока, защото вече я е намерила и върви уверено напред. Казва, че трудностите се забравят, когато правиш нещо с любов. С нея разговаряме за решението й да се посвети на фармацията и за избора й да работи във Фрамар.

Как решихте, че точно фармацията е Вашето бъдеще?

Баба и дядо са лекари, а мама е магистър-фармацевт. Просто крушата не пада по-далеч от дървото. От малка знам, че това ще правя. В детските години ми бяха направили аптека в къщи, за да си играя. Още тогава продавах лекарства.

С какво Ви привлича професията на фармацевта?

Най-много ми харесва, когато пациентът си тръгне спокоен и благодарен. Това ме зарежда много.

Докато се дипломирате, Вие сте служител в аптеката, но наблюдавайки колегите си, разбрахте ли вече колко трудна и сложна е професията и колко голяма е отговорността на фармацевта?

О, да! Доста трудно е, защото се изискват спокойствие и голямо търпение, тъй като понякога в аптеката има напрегнати ситуации. Затова е нужно човек да бъде професионалист, но и да умее да изслушва хората, дори когато те са изнервени и притеснени.

Хората вече разполагат с огромно количество информация в интернет. Може ли това понякога да бъде опасно за тях?

Според мен може да е опасно. Сблъсквам се с много подобни случаи. Идват хора и искат продукт, който е по лекарско предписание. Нямат рецепта, не са се консултирали с лекар, но казват, че вече знаят всичко от ChatGPT. В тези ситуации фармацевтът е нужно да узнае повече за възрастта, за симптомите, за придружаващите заболявания, за лекарствата, които приемат в момента. Само така ще има повече информация и ще знае какво да ги посъветва и да предложи продукт, който не изисква рецепта. 
Когато подходът е правилен, а фармацевтът има нужните знания, пациентът се вслушва.

Да насоча разговора към образованието. Колко е трудно обучението по фармация?

Когато на човек му харесва, не е трудно. И при мен е така. По-скоро има някои предмети, които са по-сухи за мен, защото нямат много общо с лекарствата и активните съставки. И затова ми е по-трудно, но и с това се справям.
Искам да се развивам в професията. Знам и това, че знанията ми имат реален смисъл за хората и затова не мога да спра да ги трупам.

Няма как да не Ви попитам и за участието в „Биг брадър“. Какво още научихте за себе си?

За мен това беше един социален експеримент. Исках да тествам психиката си, да играя с характери или просто да предизвикам себе си. Смятах, че това е точният момент да го направя. Бях в лятна ваканция, а освен това не съм омъжена, нямам деца и семейството ми ме подкрепи. Научих най-важното нещо, а то е, че не трябва да съдиш хората, а да се опиташ да ги изслушаш и разбереш. И това има огромно значение, защото не знаеш какво преживява човекът срещу теб и защо постъпва така. Ако искаш да разбереш, просто трябва да го попиташ, а не да го съдиш и нараняваш. А това ми помага и в професията, защото когато дойде пациент, който е много изнервен, винаги първо си казвам, че не знам какво му е. Затова е важно да запазя спокоен тон, да изслушам и едва след това да дам съвет, който ще помогне.

Защо Фрамар?

Много, много ми харесва, защото Фрамар залага на професионалисти, на добре обучени фармацевти и на студенти по фармация. Тук не става дума просто за продажба, а за консултация, доверие и отношение към пациента. Средата в аптеки Фрамар е правилната за един млад човек, който желае да се развива.