Рекламата - възможността да видиш нещата с други очи

Ани Иванова е част от отдела „Маркетинг и реклама“ във Фрамар от 2018 г.  Днес тя е човекът, през когото преминават всички брошури Фрамар, както и свързаните с тях BTL активности във физическите обекти. Да бъде част от този екип й отива, защото тя е енергична, витална, отворена към света и неговите безкрайни предизвикателства и изненади. В началото тя идва тук с идеята да намери ново предизвикателство в медийния отдел на Фрамар, но нещата се променят, когато й задават директно въпроса дали би искала да работи в отдел „Маркетинг и реклама“. След ден размисъл, Ани решава да приеме. Така започва поредното предизвикателство в живота на Ани Иванова, което продължава и до днес. А тя е убедена, че маркетингът и рекламата са нещата, които не само умее, но и иска да прави. Прецизна, стриктна, но и динамична, тя е категорична, че не понася арогантността, приема света и хората каквито са и няма да спре да търси предизвикателства. Много от контрагентите на Фрамар я познават като глас от телефона или по писмата й, затова съм щастлив, че ще мога да я представя пред всички.

Как се чувствате във Фрамар, Ани?

Чувствам се много, много добре. Работата ми може да се нарече и „рутинна“ – знам какво правя, имам план по дни за месеци напред. Хубавата страна на рутината е свързана с това, че си по-спокоен и уверен. Дори да има въпрос, на който самата аз нямам отговор, знам къде да го потърся. Но рутината не означава да бягаш от нови предизвикателства, защото еднообразието демотивира. С екипа експериментираме – нови формати в брошурата, съдържание, което е нестандартно, непрекъсната надпревара с времето, срокове, дребни технически детайли. Това е като да си ръководител на влак, всеки вагон трябва да е технически изправен и да ти позволи максимална скорост и естествено, конкурентноспособност.

Какво не знаят хората за рекламата и маркетинга на продукти във Фрамар?

Хората имат изключително грешно мнение за рекламата, като смятат, че това е „начин да те накарат да купиш нещо“. Може би в голяма степен наистина е така. Но винаги има морална граница, която не се прескача. Всъщност, маркетингът и рекламата са възможността да видиш нещата с други очи. Или да видиш по друг начин това, което ти трябва, да видиш предимствата му. Човешкото същество винаги има избор. Работата ни е да представим нещата, да ги поставим във фокуса на вниманието и ако на човек му трябва, тогава да купи. 
Но преди всичко – трябва да сме сигурни, че знаем зад какво заставаме и как. Ние сме отговорни и не търсим „лесното“, става дума за съвет и за човешко здраве. Няма как да не сме отговорни.

Имало ли е случаи, в които сте изпитвали съмнение и сте налагали промени в послания/визии?

Категорично да. Много пъти сме отказвали да предлагаме определени продукти или рязко сме се противопоставяли на твърдения, които не са възможни. Хранителната добавка трябва да бъде регистрирана по законите на страната. Няма ли официално разрешение за продажба, тя просто няма място при нас. Същото важи за абсолютно всеки клас от продукти, който се продава при нас. Прекалено големи сме, за да не налагаме висок стандарт на работа, където безопасността е главна част на посланието ни.
Представянето на определена марка в голяма степен зависи от собственика на продукта и неговия подход. Има клиенти, които ни се доверяват изцяло, други казват как точно трябва да изглежда, но не са сигурни дали не бъркат, а за трети, които са представители на огромни компании, стои маркетингов отдел, който определя как да изглежда рекламата и ние нямаме думата. Дизайнерът ни също представя гледната си точка, както и правният отдел – малките детайли, които никой не вижда, но могат да обърнат колата. 

Има продукти, за които екипно обмисляме заедно как най-добре да бъдат представени. Най-важното е да вярваш на хората, с които работиш. Тогава трудностите не са невъзможни, а просто предизвикателства. Важното е читателите да възприемат посланието.

Какво е важно в контакта Ви с хората, Ани?

Не само тук, във Фрамар, но и преди винаги съм се опитвала да бъда последователна и честна в работата си с хората, да не оставям нищо на случайността. Вярвам в максимата „Писаното е вярно“, а емоцията често е временна или подвеждаща. Всичко се документира като стандарт, деловата кореспонденция е писмена. Нашите контрагенти знаят, че изискваме точност, спазваме срокове и всичко следва строго установен ред. Така не може нищо да бъде пропуснато. Въпреки това – където можем – винаги сме били гъвкави, в полза на контрагента. Случват се непредвидени неща, а една брошура често включва над 30-40 отделни договорки. 

На място ли се чувствате в рекламния отдел на  Фрамар и какви са отношенията в екипа?

Абсолютно на място. Определям работната среда като положителна и здравословна. Намирам приятелско и професионално отношение към мен и работата ми не само в лицето на прекия ми ръководител, но и на колегите ми от всички отдели.
Чувствам се добре и полезна за себе си.  Разбира се, че има и тежки моменти, но иначе се работи много спокойно. Всъщност, трудните моменти са най-интересните. Те показват колко реално струваме.

И обратно на училище – сега ли му е времето да вземете още една магистратура?

Да, магистратурата ми е свързана с английския език. Ученето на нови неща подмладява, кара ни да се чувстваме живи и полезни. Решението ми да запиша магистратура в Пловдивския университет не беше спонтанно – то е резултат от стремежа ми непрекъснато да съм заета с нещо полезно в свободното си време и да се развивам. Да учиш е като да ходиш на фитнес – не се отпускай в бездействие, защото това е фатално.

Защо Фрамар?

Когато се представях на колегите си в Пловдивския университет, казах, че работя в отдела за маркетинг на огромна компания, която управлява 50 аптеки в цялата страна. Ами това е, всички знаят за Фрамар.
Най-хубавото нещо за света е, че не е идеален, иначе щеше да бъде много скучен. Смятам, че Фрамар дава изключително много възможности на много хора да изразяват себе си. Това е огромна организация, в която и аз имам своето място и взимам участие в ключови процеси – вълнуващо е да си създател на нещо ново.
Нещо трябва да се случва, не мога да стоя на едно място. Темпераментът ми е такъв. Затова много се радвам, когато някоя сутрин колега дойде и каже, че е измислил нещо ново. Знам, че може да е много революционно, но и знам, че нещо различно трябва да се случва. Всъщност, когато човек излезе от зоната си на комфорт, това винаги води до нещо хубаво.